Ново широкомащабно проучване от Шотландия предлага изключително важни сведения за рисковете от самоубийства, свързани с опиоидната зависимост, и подчертава животоспасяващия потенциал на терапията с опиоидни агонисти (ОАТ). В периода 2011-2020 г. изследователите анализират данни от над 46 000 лица, които са получили поне едно предписание за лечение с метадон или бупренорфин. Техните констатации показват, че при хората, приемащи ОАТ, процентът на самоубийствата е значително по-нисък, което подчертава значението на постоянния достъп до лечение на фона на ескалиращата криза в Шотландия, свързана със смъртността от наркотици.
Проведено от екип, ръководен от Розалин Фрейзър и Андрю МакАули от Каледонския университет в Глазгоу, проучването установи, че процентът на самоубийствата при хората с опиоидна зависимост остава седем пъти по-висок, отколкото при общото население. И все пак лечението е довело до забележима разлика: вероятността лицата, които активно получават ОАТ, да умрат от самоубийство е три пъти по-малка от тази на лицата, които са прекъснали лечението. Забележително е, че този защитен ефект се запазва въпреки рязкото нарастване на броя на смъртните случаи, свързани с наркотици, през същия период.
Изследването придобива допълнително значение предвид задълбочаващата се криза с наркотиците в Шотландия. Смъртните случаи, свързани с наркотици, в страната са се увеличили повече от два пъти през последното десетилетие, като страната регистрира едни от най-високите нива на смъртни случаи, причинени от употребата на опиоиди, в световен мащаб. В проучването обаче се отбелязва, че докато смъртните случаи, свързани с наркотици, са ескалирали, процентът на самоубийствата сред употребяващите опиоиди на ОАТ постоянно е намалявал. Това предполага, че програмите за лечение не само намаляват рисковете от свръхдоза, но и играят решаваща роля за резултатите в областта на психичното здраве.
ОАТ, която обикновено включва медикаменти като метадон или бупренорфин, е призната от Световната здравна организация за основна интервенция при опиоидна зависимост. Лечението стабилизира лицата, като намалява симптомите на абстиненция и овладява влечението към наркотици, което според изследователите може да намали психологическия стрес и да насърчи чувството за стабилност. Освен това включването в програмите на OAT предлага на хората вход към други важни услуги за подкрепа, като например грижи за психичното здраве и интервенции за намаляване на вредите.
Общо 575 смъртни случая в кохортата са идентифицирани като самоубийства, което представлява 1,2 % от изследваната популация. Честотата на самоубийствата е била особено повишена през периодите, когато лицата не са били на OAT, като е достигнала 3,98 на 1000 човекогодини. За сравнение, сред лицата, които активно са получавали ОАТ, процентът е бил значително по-нисък - 1,14 на 1000 човеко-години. Тези тенденции остават устойчиви дори след контролиране на фактори като пол, възраст и съществуващи психични заболявания.
Интересно е, че проучването документира и спад в нивата на самоубийствата с течение на времето, като суровите нива на смъртност от самоубийства спадат от 2,57 на 1000 човеко-години през 2011-2012 г. до 1,48 на 1000 човеко-години през 2019-20 г. Това намаление контрастира с нарастването на смъртните случаи, свързани с наркотици, което показва, че OAT може да послужи като критична интервенция за ограничаване на смъртните случаи, свързани с психичното здраве, дори при влошаване на епидемията от наркотици.
Демографската разбивка разкрива, че две трети от участниците са мъже, а почти половината са били на възраст под 35 години в началото на проучването. Преобладаващата част от кохортата е от най-нуждаещите се от социално-икономически грижи райони на Шотландия, което съответства на по-широкото разбиране, че лишенията са основен фактор както за употребата на наркотични вещества, така и за самоубийствата.
Въпреки положителното въздействие на OAT, авторите на проучването предупреждават, че пречките пред лечението остават. Прекъсването на терапията - независимо дали се дължи на лични, системни или икономически причини - прави хората уязвими. Предишни проучвания са документирали, че първите няколко седмици след спирането на OAT са особено опасни, като през този период рискът от самоубийство и свръхдоза достига своя връх. Констатациите подчертават необходимостта от постоянна подкрепа, за да се гарантира, че лицата ще продължат да се лекуват.
Изследователите признават някои ограничения в работата си, като например потенциални неточности при класифицирането на самоубийствата и предизвикателствата при точното измерване на придържането към лечението. Въпреки това те подчертават, че цялостните данни категорично подкрепят ролята на OAT за намаляване на риска от самоубийство.
Заключенията на проучването предлагат важни уроци за създателите на политики. Тъй като Шотландия се бори с извънредна ситуация в областта на общественото здраве, подхранвана от смъртността от опиоиди, увеличаването на програмите за OAT и преодоляването на пречките, които възпрепятстват трайното участие, ще бъдат от ключово значение. Освен това са необходими целенасочени усилия за превенция на самоубийствата при лица с опиоидна зависимост, особено при тези с история на самонараняване или психично заболяване.
Това изследване представлява мощно напомняне, че терапията с опиоидни агонисти е нещо повече от инструмент за предотвратяване на свръхдози - тя служи и като спасителна линия за лицата, изложени на риск от самоубийство. Тъй като смъртните случаи, свързани с употребата на наркотици, продължават да се увеличават, осигуряването на достъп до ОАТ и други услуги за подкрепа ще продължи да бъде критична стратегия за опазване както на живота, така и на психичното благополучие в Шотландия и извън нея.
За достъп до пълния текст на проучването можете да посетите тази връзка: https://doi.org/10.1111/add.16680 (clearnet).
Ако се интересувате от подобни публикации, моля, реагирайте и оставяйте коментари. Това ще бъде знак за мен да продължа.
