ПРЕДИСТОРИЯ И ИСТОРИЯ.
Метамфетаминът (N-метил-алфа-метилфенилетиламин) е "силен" представител на амфетаминовите вещества.
Метамфетаминът (N-метил-алфа-метилфенилетиламин) е "силен" представител на амфетаминовите вещества.
Тъмни пазари и улични наименования: Batu, Bikers Coffee, Black Beauties, Chalk, ChickenFeed, Crank, Crystal, Glass, Go-Fast, Hiropon, Ice, Meth, Methlies Quick, Poor Man's Cocaine, Shabu, Shards, Speed, Stove Top, Tina, Trash, Tweak, Uppers, Ventana, Vidrio, Yaba и Yellow Bam.
Стимулант, който ускорява работата на организма и се предлага под формата на таблетки или прах. Предлага се по лекарско предписание като Desoxyn за лечение на затлъстяване и ADHD. Кристалният метамфетамин прилича на стъклени фрагменти и представлява незаконно променена версия на лекарството с рецепта, която се приготвя с лекарства без рецепта в лабораториите за метамфетамин.
Предписания в аптеките: Дезоксин, Метедрин.
Метамфетаминът е стимулант от Списък II съгласно Закона за контролираните вещества, което означава, че има висок потенциал за злоупотреба и понастоящем приета медицинска употреба (в продукти, одобрени от FDA). Той е достъпен само с рецепта, която не може да бъде преизпълнена. Днес има само един легален продукт за производство на метамфетамин - Desoxyn. Понастоящем той се предлага на пазара в таблетки от 5, 10 и 15 милиграма (формули с незабавно освобождаване и с удължено освобождаване) и има много ограничена употреба при лечение на затлъстяване и синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ).
ФАРМАКОЛОГИЯ И НЕВРОХИМИЯ.
Стимулант, който ускорява работата на организма и се предлага под формата на таблетки или прах. Предлага се по лекарско предписание като Desoxyn за лечение на затлъстяване и ADHD. Кристалният метамфетамин прилича на стъклени фрагменти и представлява незаконно променена версия на лекарството с рецепта, която се приготвя с лекарства без рецепта в лабораториите за метамфетамин.
Предписания в аптеките: Дезоксин, Метедрин.
Метамфетаминът е стимулант от Списък II съгласно Закона за контролираните вещества, което означава, че има висок потенциал за злоупотреба и понастоящем приета медицинска употреба (в продукти, одобрени от FDA). Той е достъпен само с рецепта, която не може да бъде преизпълнена. Днес има само един легален продукт за производство на метамфетамин - Desoxyn. Понастоящем той се предлага на пазара в таблетки от 5, 10 и 15 милиграма (формули с незабавно освобождаване и с удължено освобождаване) и има много ограничена употреба при лечение на затлъстяване и синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ).
ФАРМАКОЛОГИЯ И НЕВРОХИМИЯ.
✓ Метамфетаминът е идентифициран като мощен пълен агонист на рецептора 1, свързан със следовите амини (TAAR1), G-протеин-свързан рецептор (GPCR), който регулира мозъчните катехоламинови системи. Активирането на TAAR1 увеличава производството на цикличен аденозин монофосфат (cAMP) и или напълно потиска, или обръща посоката на пренос на допаминовия транспортер (DAT), норепинефриновия транспортер (NET) и серотониновия транспортер (SERT). Когато метамфетаминът се свърже с TAAR1, той предизвиква фосфорилиране на транспортерите чрез сигналите на протеин киназа А (PKA) и протеин киназа С (PKC), което в крайна сметка води до интернализация или обратна функция на моноаминовите транспортери.
✓ Известно е също така, че метамфетаминът повишава вътреклетъчния калций - ефект, който се свързва с фосфорилирането на DAT чрез Ca2+/калмодулин-зависима протеин киназа (CAMK) - зависим сигнален път, което от своя страна предизвиква изтичане на допамин. Установено е, че TAAR1 намалява честотата на изстрелване на невроните чрез директно активиране на G-протеин-свързаните вътрешно коригиращи калиеви канали. Активирането на TAAR1 от метамфетамин в астроцитите изглежда модулира негативно мембранната експресия и функцията на EAAT2, вид глутаматен транспортер.
✓ В допълнение към ефекта си върху моноаминовите транспортери на плазмената мембрана, метамфетаминът потиска функцията на синаптичните везикули чрез инхибиране на VMAT2, което предотвратява поемането на моноамини във везикулите и подпомага освобождаването им. Това води до изтичане на моноамини от синаптичните везикули в цитозола (вътреклетъчната течност) на пресинаптичния неврон и последващото им освобождаване в синаптичната цепнатина от фосфорилираните транспортери. Други транспортери, за които е известно, че метамфетаминът инхибира, са SLC22A3 и SLC22A5. SLC22A3 е екстраневронален моноаминов транспортер, който се намира в астроцитите, а SLC22A5 е високоафинитетен карнитинов транспортер.
✓ Метамфетаминът също така е агонист на алфа-2 адренергичните рецептори и сигма-рецепторите с по-голям афинитет към σ1, отколкото към σ2, и инхибира моноаминооксидаза А (МАО-А) и моноаминооксидаза В (МАО-В). Активирането на сигма-рецепторите от метамфетамина може да улесни стимулиращите му ефекти върху централната нервна система и да насърчи невротоксичността в мозъка. Декстрометамфетаминът е по-силен психостимулант, но левометамфетаминът има по-силни периферни ефекти, по-дълъг полуживот и по-дълго възприеман ефект сред зависимите. При високи дози и двата енантиомера на метамфетамина могат да предизвикат сходни стереотипни и метамфетаминови психози, но левометамфетаминът има по-краткотрайни психодинамични ефекти.
ОСНОВНИ ФИЗИЧЕСКИ ЕФЕКТИ.
Физическите ефекти на метамфетамина могат да включват.
| загуба на апетит | диария |
| хиперактивност | запек |
| зачервяване на кожата | замъглено зрение |
| прекомерно изпотяване | замайване |
| повишена подвижност | треперене |
| сухота в устата и скърцане със зъби (водещо до "метамфетаминова уста") | изтръпване |
| главоболие | треперене |
| нередовен сърдечен ритъм | суха кожа |
| учестено дишане | акне |
| високо кръвно налягане и ниско кръвно налягане | разширени зеници |
| висока телесна температура | блед вид |
Хроничните потребители на метамфетамин могат да имат рани по кожата; те могат да бъдат причинени от чесане поради сърбеж или убеждението, че под кожата им пълзят насекоми, а уврежданията се засилват от лошото хранене и хигиена. Съобщава се и за многобройни смъртни случаи, свързани със свръхдози метамфетамин.
ПСИХОКЛИНИЧНИ ПРОЯВИ.
Метамфетаминът е силно пристрастяващ наркотик с мощни стимулиращи свойства за централната нервна система (ЦНС). Тези, които го пушат или инжектират, съобщават за краткотрайно, интензивно усещане или прилив. При перорално приемане или смъркане вместо прилив се получава дълготрайно опиянение, което според съобщенията може да продължи до половин ден. Смята се, че както приливът, така и опиянението са резултат от освобождаването на много високи нива на невротрансмитера допамин в областите на мозъка, които регулират чувството на удоволствие. Дългосрочната употреба на метамфетамин води до много вредни последици, включително до пристрастяване.
По-добре е да се избягва употребата на метамфетамин, тъй като той е токсичен преди всичко за нервната система, оказва неблагоприятно въздействие върху организма, причинява увреждане на мозъка, "убива" рецепторите, предизвиква бърза и силна зависимост и висока поносимост на невротрансмитерните рецептори. Злоупотребата с това вещество има стандартните последици, присъщи на стимулантите - проблеми със сърцето и кръвоносните съдове.
Метазависимостта се проявява под формата на различни психични разстройства, което води до изтощаване на нервната система. Най-често се наблюдават депресивни разстройства и психотични отклонения, които водят до дебнене на психоза. Дългият опит на приемане води до формиране на шизофренни разстройства. Приемането на метамфетамин в ранна или юношеска възраст провокира формирането на умствена изостаналост. Афективните разстройства могат да се появят във всяка възраст, чието формиране зависи главно от типа личност.
Хроничните потребители на метамфетамин се чувстват:
✓ Насилствено поведение,
✓ тревожност,
✓ объркване,
✓ безсъние,
✓ Психотични характеристики, включително параноя,
✓ Агресия,
✓ визуални и слухови халюцинации,
✓ смущения в настроението,
✓ заблуди, като например усещане за насекоми, които пълзят по кожата или под нея.
Подобна параноя може да доведе до мисли за убийство или самоубийство. Изследователите съобщават, че до 50 % от произвеждащите допамин клетки в мозъка могат да бъдат увредени след продължително излагане на сравнително ниски нива на метамфетамин. Някои проучвания предполагат, че употребата на метамфетамин може да доведе и до серотонинергична невротоксичност.
Синдромът на пристрастяване се характеризира със следните поведенчески признаци.
- Постоянни мисли за наркотика.
- Депресивно състояние.
- Неудовлетвореност от това, което се случва.
- Рязко повишаване на настроението в очакване на метамфетамин (синдром на патологично съживяване).
Съществува известна трудност при идентифицирането на психичната зависимост, тъй като пациентът има вътрешно "желание" да я отрече като такава. Но идентифицирането и лечението на психичната зависимост е основният фактор за предотвратяване на рецидиви, тъй като физическата зависимост от приема на метамфетамин не е изразена.
Въвеждането на нова доза от наркотика в организма води само до формиране на състояние на комфорт и не гарантира постигането на еуфория. Но, намирайки се на стационарно лечение и получавайки лекарствена терапия, зависимият може да почувства психологически дискомфорт, тъй като има нагласата да постига психологически комфорт само при приема на метамфетамин.
МЕТОДИ НА УПОТРЕБА.
Въвеждането на нова доза от наркотика в организма води само до формиране на състояние на комфорт и не гарантира постигането на еуфория. Но, намирайки се на стационарно лечение и получавайки лекарствена терапия, зависимият може да почувства психологически дискомфорт, тъй като има нагласата да постига психологически комфорт само при приема на метамфетамин.
МЕТОДИ НА УПОТРЕБА.
- ОРАЛНО - Най-препоръчителният начин за употреба е носът да е здрав, вените да са непокътнати, белите дробове да не са засегнати. Популярни методи са разтварянето в топла вода, смесването със сок или друга любима напитка и изпиването, но също така можете да направите "бомбички" (да увиете в малко парче хартиена салфетка или да поставите в капсула) и да погълнете.
- ИНТРАНАЗАЛНО - Най-разпространеният начин за употреба. Употребата по този начин може да доведе до проблеми с лигавицата или по-рядко - до възпаление на носните ходове, параназалните синуси, задната стена на орофаринкса. По-добре е да използвате пластмасови сламки за напитки и да се откажете от използването на банкноти.
- ПУШЕНЕ - Не по-малко популярен начин за използване на това вещество, но имащ класически недостатъци - рискове от проблеми с дихателната система. Популярността на този метод се дължи на получаването на силна еуфория. Действието е рязко и обгръщащо с вълна от радост, лекота и удоволствие. Хората, които предпочитат този метод, моментално формират постоянно желание за употреба, натрапчиво желание да използват още и още. Резултатът е хронична употреба, предозиране, толерантност, трудности в борбата с пристрастяването.
- ИНТРАВЕНЦИОЗЕН - Използва се от любителите на инжектирането. Ефектът е близък до този на пушенето. Веществото навлиза директно в организма и започва да действа мигновено.
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ДОЗА:
Много ниска: до 10 mg.
Ниска: 10 - 20 mg.
Средна: 20 - 40 mg.
Висока: 40 - 70 mg.
Много висока: от 70 mg и повече.
ВРЕМЕ НА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ПЪТУВАНЕТО:
Общо - до 12 часа.
Влизане - до 40 минути (в зависимост от начина на употреба).
Плато - 3-5 часа.
Изход - до 4 часа.
Последващи ефекти - до 24 часа.
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ.
Метамфетаминът се метаболизира от чернодробния ензим CYP2D6, така че инхибиторите на CYP2D6 ще удължат елиминационния полуживот на метамфетамина. Метамфетаминът взаимодейства и с инхибиторите на моноаминооксидазата (МАОИ), тъй като както МАОИ, така и метамфетаминът повишават плазмените катехоламини; поради това едновременната употреба на двата продукта е опасна. Метамфетаминът може да намали ефекта на седативните и депресивните средства и да увеличи ефекта и на антидепресантите и другите стимуланти. Метамфетаминът може да противодейства на ефектите на антихипертензивни и антипсихотични средства поради въздействието си съответно върху сърдечно-съдовата система и познавателните способности. РН на стомашно-чревното съдържимо и урината влияе върху абсорбцията и екскрецията на метамфетамина. По-конкретно, киселинните вещества ще намалят абсорбцията на метамфетамин и ще увеличат екскрецията с урината, докато алкалните вещества правят обратното. Поради ефекта, който pH оказва върху абсорбцията, е известно, че инхибиторите на протонната помпа, които намаляват стомашната киселина, взаимодействат с метамфетамина.
НЕ ТРЯБВА ДА СМЕСВАТЕ МЕТАМФЕТАМИН СЪС СЛЕДНИТЕ ЛЕКАРСТВА:Много ниска: до 10 mg.
Ниска: 10 - 20 mg.
Средна: 20 - 40 mg.
Висока: 40 - 70 mg.
Много висока: от 70 mg и повече.
ВРЕМЕ НА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ПЪТУВАНЕТО:
Общо - до 12 часа.
Влизане - до 40 минути (в зависимост от начина на употреба).
Плато - 3-5 часа.
Изход - до 4 часа.
Последващи ефекти - до 24 часа.
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ.
Метамфетаминът се метаболизира от чернодробния ензим CYP2D6, така че инхибиторите на CYP2D6 ще удължат елиминационния полуживот на метамфетамина. Метамфетаминът взаимодейства и с инхибиторите на моноаминооксидазата (МАОИ), тъй като както МАОИ, така и метамфетаминът повишават плазмените катехоламини; поради това едновременната употреба на двата продукта е опасна. Метамфетаминът може да намали ефекта на седативните и депресивните средства и да увеличи ефекта и на антидепресантите и другите стимуланти. Метамфетаминът може да противодейства на ефектите на антихипертензивни и антипсихотични средства поради въздействието си съответно върху сърдечно-съдовата система и познавателните способности. РН на стомашно-чревното съдържимо и урината влияе върху абсорбцията и екскрецията на метамфетамина. По-конкретно, киселинните вещества ще намалят абсорбцията на метамфетамин и ще увеличат екскрецията с урината, докато алкалните вещества правят обратното. Поради ефекта, който pH оказва върху абсорбцията, е известно, че инхибиторите на протонната помпа, които намаляват стомашната киселина, взаимодействат с метамфетамина.
НАМАЛЯВАНЕ НА ВРЕДИТЕ И ПРИСТРАСТЯВАНЕ.
Не се препоръчва метамфетаминът да се комбинира с нищо друго освен с марихуана, но дори пушенето на марихуана под негово влияние може да доведе до пристъпи на паника и други негативни прояви. Стриктно спазвайте дозировката и не забравяйте, че това е сериозно вещество и не може да се използва дълго време. Правете почивки между отделните дози от наркотика, дайте на организма време да се възстанови и яжте поне лека храна, плодове.
Допълнителна фармакологична подкрепа на организма.
- L-карнитин (левокарнитин) - 1000 mg един час преди приема на метамфетамин и 1000 mg след това. Това ще предпази мозъка ви по време на невротоксичните ефекти на метамфетамин.
- Алфалипоева киселина - 250 mg един час преди приема и 250 mg след него. Засилва ефекта на левокарнитина и увеличава антиоксидантната активност (изчистване на свободните радикали от организма)
- Магнезиев цитрат 250 mg - 3 пъти дневно в продължение на 2 седмици за предотвратяване на магнезиев дефицит, ако често употребявате стимуланти
- Витамин С - 500 mg веднъж дневно и аспирин (ацетилсалицилова киселина) 50 mg веднъж дневно при употреба на метамфетамин - помагат на черния дроб да работи по-ефективно.
Лечението на метамфетаминовата зависимост е подобно на работата с кокаиновата зависимост. Медикаментозната терапия има за цел да възстанови силите на пациента с опит и да успокои превъзбудената нервна система. За тази цел не се използват антидепресанти и невролептици, които могат да предизвикат странични реакции и да не дадат сериозен ефект. Медикаментозната терапия, психиатричната и психологическата подкрепа се предоставят на пациента в този случай до три месеца.
Лечението на зависимостта от метамфетамин трябва да включва начини за премахване на разрушителния ефект, който този вид наркотик оказва върху мозъка. Психозите, шизофренните разстройства, халюцинациите и двигателните нарушения трябва да бъдат елиминирани с помощта на индивидуален подбор на лекарствата и съчетани с психотерапевтични сесии и занимания с психолог. За съжаление самостоятелното премахване на зависимостта в домашни условия е невъзможно. Основната задача на психолога в индивидуалните и груповите занимания с такива пациенти е формирането на стабилно желание за водене на здравословен живот, свободен от натрапчиво приемане на психоактивни вещества.
РИСКОВЕ ОТ ХРОНИЧНА ЗЛОУПОТРЕБА.
Лечението на зависимостта от метамфетамин трябва да включва начини за премахване на разрушителния ефект, който този вид наркотик оказва върху мозъка. Психозите, шизофренните разстройства, халюцинациите и двигателните нарушения трябва да бъдат елиминирани с помощта на индивидуален подбор на лекарствата и съчетани с психотерапевтични сесии и занимания с психолог. За съжаление самостоятелното премахване на зависимостта в домашни условия е невъзможно. Основната задача на психолога в индивидуалните и груповите занимания с такива пациенти е формирането на стабилно желание за водене на здравословен живот, свободен от натрапчиво приемане на психоактивни вещества.
РИСКОВЕ ОТ ХРОНИЧНА ЗЛОУПОТРЕБА.
- Сърдечно-съдови нарушения.
- Инсулт .
- Сърдечен удар.
- Импотентност.
- Конвулсии.
- Кома.
- Смърт.
ЛЕЧЕНИЕ НА ПРЕДОЗИРАНЕ.
Острата интоксикация с метамфетамин до голяма степен се овладява чрез лечение на симптомите, като първоначално лечението може да включва прилагане на активен въглен и седация. Няма достатъчно данни за хемодиализа или перитонеална диализа в случаи на интоксикация с метамфетамин, за да се определи тяхната полезност. Принудителната киселинна диуреза (напр. с витамин С) ще повиши екскрецията на метамфетамин, но не се препоръчва, тъй като може да увеличи риска от влошаване на ацидозата или да предизвика гърчове или рабдомиолиза. Хипертонията представлява риск от вътречерепен кръвоизлив (т.е. кървене в мозъка) и ако е тежка, обикновено се лекува с интравенозен фентоламин или нитропрусид. Кръвното налягане често спада постепенно след достатъчно седиране с бензодиазепин и осигуряване на успокояваща среда.
Антипсихотици като халоперидол са полезни при лечение на възбуда и психоза при предозиране с метамфетамин. Бета-блокерите с липофилни свойства и проникване в ЦНС, като метопролол и лабеталол, могат да бъдат полезни за лечение на токсичността за ЦНС и сърдечно-съдовата система. Смесеният алфа- и бета-блокер лабеталол е особено полезен за лечение на едновременна тахикардия и хипертония, предизвикани от метамфетамин. Феноменът "неподтисната алфа стимулация" не е съобщаван при употребата на бета-блокери за лечение на метамфетаминова токсичност.
Острата интоксикация с метамфетамин до голяма степен се овладява чрез лечение на симптомите, като първоначално лечението може да включва прилагане на активен въглен и седация. Няма достатъчно данни за хемодиализа или перитонеална диализа в случаи на интоксикация с метамфетамин, за да се определи тяхната полезност. Принудителната киселинна диуреза (напр. с витамин С) ще повиши екскрецията на метамфетамин, но не се препоръчва, тъй като може да увеличи риска от влошаване на ацидозата или да предизвика гърчове или рабдомиолиза. Хипертонията представлява риск от вътречерепен кръвоизлив (т.е. кървене в мозъка) и ако е тежка, обикновено се лекува с интравенозен фентоламин или нитропрусид. Кръвното налягане често спада постепенно след достатъчно седиране с бензодиазепин и осигуряване на успокояваща среда.
Антипсихотици като халоперидол са полезни при лечение на възбуда и психоза при предозиране с метамфетамин. Бета-блокерите с липофилни свойства и проникване в ЦНС, като метопролол и лабеталол, могат да бъдат полезни за лечение на токсичността за ЦНС и сърдечно-съдовата система. Смесеният алфа- и бета-блокер лабеталол е особено полезен за лечение на едновременна тахикардия и хипертония, предизвикани от метамфетамин. Феноменът "неподтисната алфа стимулация" не е съобщаван при употребата на бета-блокери за лечение на метамфетаминова токсичност.
Last edited by a moderator:
